СИЛНИ ИЛИ СЛАБИ СА ЖЕНИТЕ?

Сега много се лансира тезата, че мъжете не са мъже, защото видите ли жените не били достатъчно женствени, защото видите ли жените били твърде еманципирани и твърде оправни, защото видите ли не можели да бъдат слаби и беззащитни пред мъжа, за да може той да се почувства истински мъж. Има една мисъл: „Жените се раждат, а мъжете се изграждат“. В тази мисъл е заключена цялата истина. А тя е, че ако нещата се оставят на естествената им природа, то жените са по-силният пол. Те са свързани с енергията на Земята чрез матката си и имат повече първична сила, повече издръжливост, повече интуиция, повече вродени способности за оцеляване и справяне. Те са свързани с източника по рождение и не е нужно да бъдат някакви или да правят нещо, за да са жени. Те са родени жени.

Жената ражда и мъжа, и жената, а мъжът може да роди само себе си. За да бъде силен и успешен и да твори, той се нуждае от енергията на източника, намиращ се в матката на жената. Този източник не се отваря, просто и само защото мъжът е проникнал. Това място е много архаично и се събужда единствено ако усети силата на твореца. А как да се изгради мъжът, за да има силата? Знаем качествата на боеца и на добрия стопанин. Мъжът трябва да стане боец и добър стопанин. Боецът приема предизвикателствата, той е смел и рискува, търпелив е и не се обезкуражава, развива воля, решителност и всякакви качества, които ще го доведат до победата. Когато завладее мечтаната земя, той се грижи за нея с любов и търпение като добър стопанин. И тогава той черпи от благата на земята.

Жената е по природа силна, по природа могъща. Ако боецът я победи, укроти и подчини, тя отваря източника за него, ако е и добър стопанин, този източник остава отворен за целия му живот. Няма такава възможност жената да се опитва да става слаба, да става беззащитна, за да може мъжът да лентяйства и да получава наготово. Защото женският принцип е принципът на неправенето. И ако се опитва да става някаква, за да угоди на мъжа, тя започва да прави. Самото действие, самото правене я изваждат от женската ѝ същност и я откъсват от източника. Принципът на правенето е мъжкият принцип.

В противовес на общоприетото схващане в  сексуалното общуване мъжът е този, който дава секс и го прави, за да получи женската любов, за да отвори резервоара на женските емоции, където е силата и енергията. Затова е нормално жената да е пасивна в секса, за да се вглъби и да почувства, а мъжът да е активен, за да отвори и да вземе. Мъжът прави всякакви активни действия – купува къща, кола, печели пари и се грижи за жената, не защото я обича, а защото иска да получи нейната любов. Защото нейната любов му дава сила и енергия да печели още пари и да се грижи за нея, за да получава още любов. Всъщност мъжът обича себе си и жената обича него. И това е естественият ред. Ако мъжът обича жената, за да получи секс, потокът е обърнат. Жената обича мъжа и получава секс. Половите органи на мъжа са извън тялото и той изхвърля сперма навън. Половите органи на жената са вътре в тялото и тя приема спермата вътре в себе си. Тя има нужда от материално напълване – секс и материални придобивки, а той има нужда от духовно извисяване – емоции, чувства, любов. Затова рядко мъжете казват на жените, че ги обичат, защото не е истина, докато жените често казват на мъжете, че ги обичат, защото е истина. (Тук имам предвид потока мъжко-женско. В междучовешките отношения, разбира се, мъжът обича не по-различно от жената.) Когато мъжът е интимен с жената, той казва: „Аз правя секс“ и това е буквално така. Когато жената е интимна с мъжа, тя казва: „Аз правя любов“ и това също е буквално така. Когато мъжът иска да е с жена, той казва: „Искам да я сваля“ и това е точната истина, защото той я сваля отгоре надолу. Прониква първо в мислите ѝ и печели нейното уважение и възхищение, после завладява чувствата ѝ като печели нейното доверие, и накрая покорява тялото ѝ, където е източникът на силата. Отворена веднъж емоционално за мъжа, жената тече към него постоянно, дори и когато не са заедно и са на хиляди километри разстояние. При жената важи принципът на Мечо Пух „Колкото повече, толкова повече“. Тоест колкото повече емоции, чувства, любов тя дава на мъжа, толкова повече има за даване. Докато при мъжа сексуалните възможности са ограничени, то при жената способността за емоционален отговор е безгранична. Тук е важно жените да знаят, че ако правят секс само заради физическото удоволствие, без да са ангажирани чувствата им в процеса, то те изчерпват мъжа през секса, без да му дават нищо в замяна. На пръв поглед изглежда, че в това няма нищо страшно. И ако това е само епизодичен контакт, наистина е така. Но когато става въпрос за семейна двойка, при която години наред жената прави секс по задължение, без чувства и емоционален подтик или заради мъжа, или като превенция на менопаузата, само защото гинеколожката го е предписала, тогава е съсипващо и за двамата. Защо и за двамата? Защото системно се нарушава основен космичен закон за даването и получаването и мъжът се свръхизчерпва, а жената ненужно натрупва. Затова най-често срещаните женски болести са болестите на излишъка на енергия, а най-често срещаните мъжки болести са болестите на недостига на енергия. Жените са тези, които подкрепят живота и е добре да не изневеряват на това си основно предназначение и да не поддържат безплодно сексуално общуване само заради безсмислени порядки или още по-лошо, заради нежизнеутвърждаващи модни схващания. Мъжете са тези, които посяват семето на живота и за собственото им здраве и просперитет е препоръчително да се грижат жената да разцъфва в любов към тях, а не да се задоволяват с дежурни физически упражнения.

Защо жената чисти, мие, готви, пере и поддържа дома? Защото тези дейности символизират грижата за храма. Храмът, от който мъжът ще почерпи вдъхновение и духовно извисяване, е тялото на жената. Тя отговаря за сексуалността, но потенциалите, които ще разкрие, зависят от мъжа. Затова във връзката жената е съответна, а не активна. Това означава, че тя може да се изяви и като жена, и като мъж, и като майка и това зависи от състоянието на мъжа. При жената има усещане и автоматична реакция на усещането. Тя отразява мъжа и запълва празнините. Така че, ако мъжът е безпомощен, тя автоматично приема ролята на силния пол, ако е безотговорен, тя автоматично става майка и съответно, ако той е мъж, тя с лекота става просто жена. Тя е адаптивна и приспособима. Затова, ако мъжете смятат, че жените не са достатъчно слаби и безпомощни, нека да погледнат себе си и да видят как тяхното поведение предизвиква проявата на тези потенциали. С всичко казано дотук искам да подчертая, че няма как жените да станат слаби за мъжете, по-скоро мъжете трябва да станат силни за жените.

Така че: Жени, не очаквайте от мъжете да чувстват като вас и да ви казват, че ви обичат! Това противоречи на мъжката съзидателност. И повлияни от модерните тенденции за женско поведение, не припознавайте в инфантилизма женственост. Инфантилността е недостатък както при мъжете, така и при жените. И мъже, не очаквайте от жените да ви бъдат утроби и не се опитвайте да им станете деца! Колкото и да обича децата си, все пак жената в един момент ги отхвърля, а любовта ѝ към мъжа е завинаги.

Постигналият мъж няма вид на отявлен мъжкар, защото в него тече потокът на женската енергия и тя му придава мекота, благост, топлина. Ако видя шамаросващо ме мъжкарство, аз знам, че този мъж е гладен и незрял. Но той няма да получи от жена, докато не победи и не се научи да получава първо от жената вътре в себе си, която е изначално по-силната. Също така, ако видя подкосяващо женствена жена, аз знам, че тя е незряла и не отдава на мъж. Но тя няма да може да отдаде, защото първо трябва да отдаде на вътрешния си мъж. Истинската жена може да си позволи да се държи и като мъж, ако поиска, и женското ѝ присъствие няма да пострада от това. На нея не ѝ е нужно да се прави на слаба и беззащитна, за да доказва на себе си и на мъжете, че е жена. Когато е налице вътрешното качество, външните проявления го показват ненатрапчиво и негротескно.

Затова, ако една държава е закъсала, начело на управлението трябва да застане жена. Защото жената влиза във властта, за да отдаде. А често мъжете се стремят към власт, само защото властта ги обгражда с божествен ореол и така по-лесно могат да се домогнат до женското внимание и до резервоара на женските емоции. Тук не казвам, че мъжете не стават за политици. Разбира се, ако един мъж е боец и добър стопанин и вече има до себе си жена, от която черпи енергия, то той може да стане и много успешен и отговорен политически водач и историята познава много такива мъже. Но ако няма вътрешните качества и не е отворил за себе си поне една жена, а се домогва до властта, само за да получи женската енергия, то такъв лидер е пагубен и обикновено закопава държавата, която управлява. Парадоксът тук е, че обикновено мъжете, които имат енергията на източника и са успешни, не се стремят да влизат във властта и тя не ги привлича. В този случай трябва да бъде ангажирано чувството им за отговорност към бъдещите поколения и във властта е редно да бъдат привличани само такива мъже. Ако не искат, по-добре да управляват жени.

Това, което аз наблюдавам в момента е, че голяма част от мъжете и жените са по неволя мъже и по неволя жени. Ще спечелим всички като общество, ако не се съпротивляваме на ролите, които природата ни е отредила и ако се откажем от инфантилността, поемайки отговорност за  съхраняването на чудото, наречено живот.

Автор: Росица Тончева
* Текстът е предоставен от авторката, за което сърдечно ѝ благодаря! 💜

Продължение: ИЗБОРЪТ НА ЖЕНИТЕ

👉 За повече вдъхновения, здравни и йога съвети и 🎁ПОДАРЪЦИ 🎁 можете да се присъедините към Фейсбук групата ми 🌸Йога и здраве с Ками🌸