(Лекция на д-р Олег Торсунов)
Знанието за времето е много дълбоко знание, невъзможно е да се разбере само с аналитично изучаване. Разбирането за времето е много дълбоко и много трудно подлежи на анализ.
Във Ведите е писано, че силата на времето движи всичко в този свят. Слънцето се движи по своята орбита в резултат на влиянието на силата на времето.
Времето – това е един от аспектите на Бога, който контролира всичко на този свят, никой не може да избегне влиянието на времето. Затова учените, които създават подмладяващи продукти и считат, че животът на човека може да се удължи, няма да могат да направят това. Защото всяко живо същество в тази вселена и на всяка планета си има своя орбита на времето. Орбитата на времето е пътят, по който се движи планетата. Едновременно с това, че се движи, тя старее, точно така, както и ние остаряваме. Но планетите стареят много по-бавно, отколкото хората.
Времето движи атомите, планетите, живота на хората. Всеки атом, всяка планета и всеки човек си имат своя орбита на движение. Ние се раждаме и при нас започва движението, движение към старостта. Времето движи нашия живот напред. И никой не може да възпрепятства това движение. Затова има начини, ако организмът преждевременно се е състарил, лека-полека да го подобрим, да го върнем назад към орбитата на времето, но от възрастен човек да направим млад, е невъзможно. Защото съществува сила, която действа, упражнява натиск върху всички атоми, върху финото и грубо тяло и това е силата на времето.
Хората, които не уважават силата на времето, ще страдат много в този живот. Времето трябва да се уважава. Това е закон. Например, човек, който не знае, че не трябва да краде, може да попадне в затвора. Човек, който не знае, че трябва да уважава времето, също попада в капана на времето. Капанът на времето означава страдание. Човек започва да страда, неговият живот се сковава, става му тежко да живее. Да уважаваш времето – това значи да правиш всичко навреме. Съществуват биологични часовници, които пускат колелата на времето. Това е слънцето. Слънцето е сила, която кара да се движат биологическите часовници, чрез колелата на времето. Слънцето е сила, която кара биологичните часовници на всички живи същества да се движат. Тази сила не е само слънчевата светлина. Съществува още такава сила на слънцето, която не подлежи на измерване от никакви прибори. Тази фина сила на слънцето влияе на нашия ум, на нашето физическо и психическо състояние. И тези състояния имат много по-фина природа. Тя е материална, но много по-фина. Слънцето също ни влияе чрез тази фина материя. Съществува орбита спрямо нас. Положението на слънцето спрямо земята определя какво влияние ще бъде оказвано. Слънцето винаги се намира в даден момент в определено положение спрямо нас. Затова нашият биологичен часовник е винаги в синхрон с времето, без значение дали е зима или лято. Това ще бъде винаги така. И ние нищо не можем направим по този въпрос. Никой не може да противоречи на волята на времето. А този, който го направи, ще страда.
Например, ако човек е решил да подмлади някого и започне да му дава специални препарати, то по такъв начин ще съкрати живота му. Този, който се опитва да повлияе на времето в една или друга посока, той не несъмнено ще причини зло. Съществува начин да общуваме с времето. Отговорността – това е разбиране и подчинение пред силата на времето. Това означава, че всичко трябва да се прави навреме и да се прави всичко, което е нужно.
Човекът влиза в съприкосновение със слънцето всяка секунда от своя живот. Но той влиза в съприкосновение в различни фази. Например, когато слънцето се намира в определено положение, ние спим. Като по време на сън нашето състояние се мени, тъй като се мени състоянието на слънцето. Всяка секунда има процеси, които протичат в нашия организъм и това се случва с огромна точност. Ние нищо не можем да променим и затова дневният режим на човека е регламентиран. Например, човек трябва да ляга да спи от 21 до 22 ч. Ако той легне да спи по-рано или по-късно, може да се появят сериозни проблеми. Това се случва постепенно и незабележимо. И тези проблеми постоянно нарастват с неумолима сила. От 22 до 24 ч. се възстановява нервната система на човека. Ако човек не спи от 22 до 24 ч., а будува, то нервната система започва да се изтощава. От ден на ден все повече тя започва да си почива през деня. Човек оглупява. Той чувства, че не може да се съобразява, губи му се паметта и живее като насън. Всичко става от това, че човек пренебрегва времето, т.е. той постъпва безотговорно. Способността да се спи също е свързана с дневния режим. И времето може да не разреши на човека да заспи. Всичко става заради това, че ние неправилно се отнасяме към него. Например, късно ставаме и вече ни е трудно да заспим вечерта. Или късно ядем и вече ни е трудно да заспим. Или пием чай, кафе или други тонизиращи напитки и в този случай ни е трудно да заспим. Когато човек не си почива, настъпва депресия, умора. Умората се натрупва и тормози човека все повече, като той остарява по-рано и умира по-рано. И така, който не си ляга до 22 ч. вечерта, ще страда. А страданието ще се увеличава всеки ден. Съществува огромна група болести, които са следствие само от това нарушение. Много болести минават, ако всичко се прави навреме. Трудността е в това да победим навика. Навикът се ражда от постъпките, постъпките от желанието, а желанието от връзката на сетивата с обекти на сетивното наслаждение. Съществува ум, който има връзка със сетивата и той винаги им угажда. Умът има фина природа, той също така контролира нервната система. Навиците идват от неправилни връзки с неправилни предмети. Например вечер от 22 до 24 ч. по телевизията дават някакъв интересен филм – криминален. И вие гледате като правите връзки с телевизора, т.е. сетивата се отправят към телевизора, оплитат го, вие гледате същото като вчера: там се бият, убиват, занимават се със секс, лъжат и казват, че това е истинското щастие. Гледайки, вие се отдалечавате от вашето нормално състояние, състоянието ви се влошава, главата ви се замайва, става квадратна. А вие мислите колко е хубаво да стоя така, много е интересен филмът. Не трябва да мисля за нищо, това състояние е по-приятно, създава се такъв глупав навик, той идва от неправилната връзка: филмът е интересен, отвлича нашите сетива от всекидневието и проблемите, като ни отнася в един нереален свят. И той става основа на нашето състояние. Но основата на нашето съществуване трябва да е знанието. Ако човек постъпва безотговорно, той не знае кога трябва да си ляга, тогава започва да страда. Нервната система не си почива и започваме да боледуваме, кръвното налягане се покачва или пада. Поради нарушената нервна система започва да страда хормоналната система, нарушават се всички функции на организма. А също отделителните жлези започват да страдат. От увредената нервна система се понижава киселинността и от това се появява слабост, сърцебиене. Всичко това се дължи на това, че не си лягаме навреме. Настъпва депресия. Имаме желание да действаме, а не можем. Желанието да действаме се поражда от това, че си лягаме навреме. Затова се казва, че утрото е по-мъдро от вечерта. Това означава, че трябва да лягаме и ставаме навреме. Нежеланието да действаме идва от умората. Умората е следствие от това, че не си лягаме навреме. За да оптимизираме съня си, трябва да легнем на такова място, което е подходящо за нас, т.е. трябва да спим на подходящо място. Има места, които са биологически лоши за спане.
Обикновеният човек трябва да спи около 6 часа. Затова в 4 сутринта вече спокойно може да се стане от леглото. Има такава закономерност: ако човек се занимава с духовна практика, т.е. мисли за Бог, то у него щастието (вътрешното) става все повече и му трябва по-малко почивка. Такива хора могат да стават от 3 до 4 сутринта. Този, който става между 3 и 4 сутринта, е способен да осъзнава дълбоки тайни. Колкото по-късно става човек, толкова по-малко е способен на това.
Когато човек става между 4 и 5, той е способен да бъде голям оптимист. Това е така, защото през това време Земята е в състояние на оптимизъм. Щастието обвива Земята от 4 до 5. А от 3 до 4 присъства силата на знанието. От 5 до 6 присъства силата на спокойствието и здравето, но оптимизмът е вече по-малко. От 6 до 7 човекът има някакъв малко или много нормален жизнен тонус и може да се справи с болестите си, т.е. все още може някак да съществува без да боледува сериозно.
А ако човек става след 7, той вече не може да бъде здрав. Човекът, който става след 7, има склонност към заболявания. Жизненият тонус на човека, състоянието на щастието му се намират в пряка зависимост с това кога той става. Колкото по-късно става човек, толкова по-малко щастие има вътре в него. Желанието или нежеланието да ставате сутрин е свързано с друга сила, наречена желание или нежелание за живот.
Когато човек има цел в живота си, му се иска да става рано. Когато човек няма цел в живота си, не иска да става рано. Например в неделя нямаме цел за ставане рано и не ни се иска да ставаме, иска ни се да лежим. По такъв начин унищожаваме целия неделен ден. Не сме способни на нищо през този ден. Затова и при човека, който става след 7, силата на оптимизма е нулева. Именно и затова, когато в неделя цялото семейство поспи до късно, вечерта всички се скарват (и си мислят как възможно по-скоро да са пак на работа, далече от домашните). Това се случва, защото силно се увеличава песимизмът. Настроението е лошо. Човек си мислил: „Ех, и аз най-накрая ще си почина в неделя”. А после през целия ден си мисли: „Защо всичките ходят като сънливи кокошки? Всички са такива сънени и не са весели. Кoгато си идват от работа, са толкова весели, а като са с мене у дома са толкова нещастни”. Всички са виновни, иска ни се да се скараме с всички, сърдим се. Това състояние е резултат от късното ставане. Ако човек стане между 7 и 8, хипертонията при него вече започва, понижава му се кръвното налягане, появява се унилост. Тези, които нямат цел, нямат смисъл в живота, стават след 7. От това човек губи сила за живот. И след като няма особен смисъл в живота си, човекът, който става след 7 сутринта, бързо остарява. Така го наказва Времето. Затова по нашата орбита на Времето трябва да ставаме преди 7 сутринта.
Слънцето събужда оптимистичния човек от 4 до 5; този, който има някаква сериозна работа – от 5 до 6, човек, който още иска малко или много да върви в крак с времето, става от 6 до 7. След 7 слънцето събужда този, който не се интересува от нищо, който днес не иска да живее, а да си почива и той си почива от живота по този начин, т.е. губи един ден от живота. На такъв човек изобщо не му върви, всичко при него се разваля, на него му е много тежко. Ако човек става от 7 до 8, при него започват болестите. Ако става от 8 до 9, зараждат се още по-сериозни болести. Ако човек става между 9 и 10, то при него се зараждат непреодолими болести.
„Така ми се иска да спя… и не ми се иска изобщо да ставам… и за нищо на света няма да стана! Ако ще гръм да удари и всички будилници да се раззвънят. Искам просто да си почина, искам да спя и да се отпусна. И не искам да правя нищо, защото ми омръзна от всичко и всички. Най-голямото щастие в живота е просто да спиш…”. Човекът, който мисли така, се намира в състояние на желание да умре. Хората, които са в това състояние, са обречени на това болестите им да се усилват. Защото човек живее за щастието от труда. Ако човек не вижда щастието в труда си, той е обречен на състояние на разочарование в труда, което води до умора. Умората не възниква от това, че денят е бил дълъг или от големия труд, умората възниква от липсата на щастие от труда, защото, когато човек се труди в състояние на щастие, той не се уморява. Не се уморява, ако работи в спокоен, правилен ритъм, в съответствие с времето. Ритъмът на деня трябва да се избира в съответствие с времето. Трябва да се трудим в състояние на щастие. Човек, който познава само щастието на съня, предизвиква в себе си болестите. Затова трябва да се страхуваме от това състояние – щастието от съня. Трябва да избягаме от него.
Когато сте се събудили, не трябва да се излежавате. Трябва веднага да се става. Ако човек лежи 5 минути след като се е събудил, той губи 10% от тонуса си. Ако лежи 10 минути, то снижава тонуса си с около 20%. Ако човек всеки ден лежи по половин час след като се е събудил, то 50% от тонуса му изчезват, даже и да се е събудил навреме, жизнена енергия намалява и се усещаш разбит.
Хората, които не търсят радост в живота, не намират щастие в труда, работят от чувство за дълг, заради това да изкарат пари, нямат желание да стават сутринта. Такива хора са обречени на страдания, обречени са да не стават навреме. Такива хора могат да спят дълго, защото нямат щастие, а щастието трябва да се черпи отнякъде. Човек не може да живее без щастие. Ако няма щастие, ще търси някакво друго щастие. И това щастие ще го доведе до страдания. Най добре човек да търси щастие във взаимоотношенията си с Върховната Личност (с Бога), съгласно своята вътрешна природа. Ако търсим щастието в нещо друго, предразполагаме се към болести, защото изпитваме неудовлетвореност и ни се приисква да спим по-дълго, повече да разпускаме и не ни се иска да правим каквото и да било. По този начин започваме да търсим щастие в бездействието. Организмът отслабва от това, всички хормонални функции отслабват, нервната система отслабва и човек губи желание да преодолее болестта си. Усеща, че тялото му е отпуснато и не иска нищо да направи за излекуването си. В такова състояние няма желание за преодоляване на вредните навици, нито за каквато и да е промяна в живота. И животът се превръща в каменен. Човекът започва да живее като камък. Нищо не може да промени. Но това няма нищо общо с волята на Времето. Времето има своя воля, която няма нищо общо с нашите навици. Затова, ако имаме навик да ставаме късно, това не е по воля на Времето. Това е просто наша глупост и толкова, въпреки че този навик е толкова скъп. Така ти „харесва” да ставаш късно, толкова е „хубаво” да се чувстваш „наспал се”. Такова „хубаво” състояние е, особено, когато лежиш. Наистина, когато станеш, става по-зле. А когато лежиш, такова „хубаво”, „невероятно” състояние, чак те заболява гърбът. Лежиш, мислиш си: „Кога ще стана?” А никак не можеш да станеш, защото усещаш „нежелание”. И такова изпитание – лежиш, краката ти са отекли, гърбът те боли и си мислиш: „Е, кога ще стана?” И после… хоп… и с такова отчаяние се надигаш от леглото и си мислиш: ”Е, слава Богу, станах най-накрая!”
И така, Времето ни заставя да ставаме и ние сме длъжни да ставаме. Това е отговорността. Отговорност е тогава, когато човекът се страхува от Времето. Той знае, че не бива да прави нещата не навреме.
И ето, че човекът се е събудил. Той трябва да се отърси от съня. Тези, които не се отърсват от съня, искат да спят. За да се отърсим от съня, е нужно да вземем приятен прохладен душ. Ако ви болят ставите, но кръвното ви е нормално, душът може да бъде и топъл. Ако кръвното е високо, душът винаги трябва да е по-хладен. Колкото кръвното е по-високо, толкова по-студен душ трябва да се взима. Ако едновременно ви болят ставите и имате високо кръвно, душът трябва да е приятно прохладен. За всички хора с нормално кръвно налягане без остри процеси, душът трябва да е приятно прохладен. С горната част на дланта се проверява доколко е приятно прохладен душът. Обливането е нужно да започне от главата. При жените може само да се напръскат по главата или по-добре да се използва шапка и да се постави главата под струята вода.
Според Ведическата концепция се смята, че мъжът е по-силно защитен, когато е с къса коса, защото няма как да се задържат много неща по нея. А жената е по-защитена, когато е с дълга коса. И косата трябва да е сплетена. Когато жената е с дълга коса, тя е защитена от силата на косата си. Колкото по-къса е косата ѝ, толкова по-малка е защитата ѝ и толкова повече е подложена на стрес. Жена, която носи дълга коса, притежава психическа сила. Тя е по-силна. Тогава може да отиде и да каже: „Ще се ожениш ли за мен?” и въпросният мъж ще го направи – толкова е огромна тази психическа сила.
От 3 до 11 ч. – занимавате се с някаква умствена дейност. Часът е най-добър за изучаване на нещо. Също и е време за решаване на проблеми. Главата тогава работи добре и с лекота може да разбирате нещата. Може да се сключват съглашения и да се подписват договори, т.е. да си вършите всякакъв вид умствена дейност. В този момент човек много добре осъзнава, какво се случва около него. Също така сутрешното време е най доброто за духовни практики, йога, медитации, изучаване на свещени писания.
От 11 до 18 ч. – време на физическа активност. Активен физически (на работа) или психически (управление, мениджмънт) труд. Слънцето въздейства за освобождаване на енергията, здрав човек не може по това време да седи с пуснати ръце.
От 18 до 20 ч. – най доброто време за общуване с близките. Гледане, слушане, четене на нещо приятно.
След 20 ч. – организмът преминава към режим почивка. Паметта отслабва, не е добро време за физическа активност. Подготовка за сън.
22 ч. – сън.
Ранното сутрешно време е най-добре да се посвети на Бога.
Времето през деня – на хората.
Вечерта – на семейството.
Нощта – на себе си.
~ Материалът е предоставен с любезното съдействие на Рая Новиков
Kundalini Yoga Friends 